Дата: 14 Фев 2026
Това е втората част на интервюто за основните характеристики на интериорния дизайн,
с което започваме една поредица от публикации (веднъж месечно), чиято цел е да ви запознаят с интериорния дизайн – какво представлява, какви са основните проблеми, с
които се занимава, защо е важно да познавате основните му принципи, когато ви предстои
обзавеждане на жилище. Ако сте пропуснали първата част, можете да я прочетете сега.
Разговаряме с Николай Арсов – интериорен дизайнер и собственик на онлайн
магазина Ornament.bg за малки мебели, аксесоари и декорация за дома. Ornament.bg вече 15
години предлага у нас дизайнерските продукти на Yamazaki (Япония), Vigar (Испания), Present
Time и Karlsson (Нидерландия), Umbra (Канада), Deagourmet (Италия), Robert Welch
(Великобритания) и др.
Господин Арсов, разкажете ни накратко за историята на интериорния дизайн и
обществената му значимост.
Корените на интериорния дизайн могат да бъдат открити още в древните цивилизации –
Египет, Месопотамия и Рим, където интериорът е силен символ на статус, власт и култура.
През Ренесанса и Барока вътрешните пространства стават все по-богато декорирани и строго
подчинени на ясно изградени композиционни правила.
Съвременният интериорен дизайн се оформя в началото на XX век с емблематични движения
като Баухаус, където се утвърждава принципът „формата следва функцията“. От този момент
нататък той постепенно се налага и се превръща в самостоятелна професия.
Разбира се, остава пряко свързан с архитектурата и се развива заедно с нея. Следва целите ѝ и
изпълнява идеологическите задачи, поставени от инвеститорите. Например, когато изискването
е създаване на монументални, подтискащи пространства, в които човекът да се чувства малък и
незначителен, интериорният дизайн неизбежно следва тази линия. Именно тук ясно се
откроява връзката между архитектура, интериор, идеология и психология.
Какви са тенденциите в интериорния дизайн в момента и кои от тях според вас
ще останат актуални в дългосрочен план?
Тенденциите в развитието на интериорния дизайн в момента могат да се обобщят в две
основни посоки:
Свързани с промените в навиците и начина на живот на обитателите
Това е по-важната посока и при нея има ясно разграничение според възраст и социален статус.
Ще дам няколко показателни примера:
след пандемията се утвърди моделът на работа от вкъщи, което наложи
необходимостта от обособяване на работен кът или домашен офис с ясни
функционални характеристики;
наблюдава се силно разделение между хората, които почти не готвят и разчитат на
доставки или готова храна, и тези, които приготвят храната си основно вкъщи. Тези
две групи се разграничават все по-отчетливо и пресечната точка между тях е
минимална. Това пък неминуемо влияе върху организацията на кухненските
пространства;
уредите за забавление – телевизори, гейминг конзоли, симулатори – вече са със
значителни размери и изискват специално планирано пространство;
индивидуалните домашни спортни уреди са елементи, които преди 20 години рядко
биха били заложени още на етап проектиране, а днес са неразделна част от много
интериорни проекти.
Всички тези промени, обусловени от индивидуалните навици на клиентите, трябва да бъдат
отчетени още в концептуалната фаза на дизайна. Давам ги като примери за тенденции, защото
те не са изолирани случаи, а масово явление.
Свързани с визуалните и текстурните характеристики на интериора
Тези тенденции са по-мимолетни и по-трудни за дефиниране в строга конкретика, но най-общо
се изразяват в търсене на повече мекота във формите, пастелни цветови комбинации и
вдъхновение от естествените материали – дърво, вълна, памук, кожа и камък. Наблюдава се
стремеж към по-земни усещания и уют, омекотяване на скандинавския стил и цялостно
„затопляне“ на възприятието за пространството.
Ако погледнем по-дълбоко отвъд визуалното, ясно се откроява връзката между материалите,
продуктовия дизайн и интериора. Поставям материалите на първо място, защото именно те се
оказват двигателят на много от тенденциите. Производителите, заедно с технолози, химици и
физици, непрекъснато разработват нови комбинации и технологии за създаване на материали,
като търсенията им са насочени към по-добра здравина, оптимална себестойност, устойчивост и
по-широко приложение.
Пример:
Полирезинът (известен още като полистоун) е съвременен композитен материал, наподобяващ акрилен камък. Той представлява комбинация от акрилна смола и минерални пълнители, най-често каменно брашно или мраморен прах.
Материалът е изключително популярен в декоративното производство заради способността си да възпроизвежда фини детайли и да имитира естествени материали като дърво, камък и керамика. Макар да е разработен още през 40-те години на XX век, масовото му навлизане в различни индустрии започва след 90-те години.
Основни предимства на полирезина:
Издръжливост и лекота: Полирезинът е значително по-лек от естествения камък, но същевременно предлага висока здравина и устойчивост на механични повреди.
Устойчивост на атмосферни влияния - Материалът не се влияе от влага, UV лъчи и ниски температури, което го прави подходящ за градински фигури, външни декорации и аксесоари за баня.
Прецизност на детайла - Позволява изливане в сложни форми и релефи, които трудно биха могли да бъдат постигнати при работа с естествен камък.
Хигиеничност - Полирезинът е непорьозен материал, което ограничава задържането на влага и предотвратява развитието на мухъл и бактерии – особено важно качество при продукти за баня.
Когато чрез нови технологии се създаде нов материал или вариация на съществуващ, той
навлиза в масовото производство на продукти, чийто дизайн е пряко обусловен от неговите
характеристики. Достигайки до пазара, тези продукти започват да формират и налагат нови
тенденции. Темата е обширна и често е предмет на професионални спорове – дали дизайнът
води, а материалите го следват, или обратното – почти като старата дилема за кокошката и
яйцето.
Пример:
Съвременното екологично „дърво“, познато като WPC (Wood Plastic Composite), е композитен материал, създаден да обедини най-добрите качества на естествената дървесина и съвременните технологии. Съставът му е внимателно балансиран, за да осигури устойчивост, дълготрайност и минимална поддръжка.
Обикновено WPC се състои от три основни компонента:
Дървесни влакна и дървесно брашно (40% – 70%) – придават естествен вид и текстура.
Термопластични полимери (30% – 50%) – осигуряват здравина, устойчивост на влага и атмосферни влияния.
Химически добавки (2% – 8%) – подобряват стабилността, цвета и устойчивостта на материала.
Най-чести приложения на WPC:
1.Екстериорен декинг – най-разпространеното приложение в световен мащаб. 2.Огради и парапети. 3.Фасадни облицовки. 4.Градински мебели – пейки, маси, кашпи и саксии
Благодарение на своята устойчивост на влага, UV лъчи и температурни колебания, WPC се превръща във все по-предпочитан избор за външни пространства и модерни архитектурни решения.
В следващото интервю ще се опитаме да изясним защо е добре да работите за обзавеждането
на дома си с интериорен дизайнер. Очаквайте го през март!
А ако сте пропуснали първата част на настоящото интервю, прочетете я сега от ТУК.
